окумела

Речник на българския език

1. окумела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окумела е производна форма на окумя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окумела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

окумела е производна форма на окумя се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).