окумели

Речник на българския език

1. окумели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

окумели е производна форма на окумя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окумели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

окумели е производна форма на окумя се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).