окумили

Речник на българския език

1. окумили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окумили е производна форма на окумя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окумили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

окумили е производна форма на окумя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).