окумила съм

Речник на българския език

1. окумила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

окумила съм е производна форма на окумя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. окумила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

окумила съм е производна форма на окумя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).