щяла съм да окумя

Речник на българския език

1. щяла съм да окумя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да окумя е производна форма на окумя се (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).