окуми

Речник на българския език

1. окуми — сег. вр., 3 л., ед. ч.

окуми е производна форма на окумя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. окуми — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

окуми е производна форма на окумя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. окуми — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

окуми е производна форма на окумя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. окуми — повелително наклонение, ед. ч.

окуми е производна форма на окумя се (повелително наклонение, ед. ч.).