окумеше

Речник на българския език

1. окумеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

окумеше е производна форма на окумя се (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. окумеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

окумеше е производна форма на окумя се (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).