щял съм да окумя

Речник на българския език

1. щял съм да окумя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да окумя е производна форма на окумя се (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).