бил съм окумил

Речник на българския език

1. бил съм окумил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм окумил е производна форма на окумя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).