окумила

Речник на българския език

1. окумила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окумила е производна форма на окумя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окумила — мин. деят. св. прич. ж. р.

окумила е производна форма на окумя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).