окумил съм

Речник на българския език

1. окумил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

окумил съм е производна форма на окумя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. окумил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

окумил съм е производна форма на окумя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).