окумила е

Речник на българския език

1. окумила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окумила е е производна форма на окумя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окумила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окумила е е производна форма на окумя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).