била съм окумила

Речник на българския език

1. била съм окумила — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм окумила е производна форма на окумя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).