окумил е

Речник на българския език

1. окумил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окумил е е производна форма на окумя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окумил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окумил е е производна форма на окумя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).