опълча

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	опъл-ча	опъл-чим
2 лице	опъл-чиш	опъл-чи-те
3 лице	опъл-чи	опъл-чат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	опъл-чих	опъл-чих-ме
2 лице	опъл-чи	опъл-чих-те
3 лице	опъл-чи	опъл-чи-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	опъл-чех	опъл-чех-ме
2 лице	опъл-че-ше	опъл-чех-те
3 лице	опъл-че-ше	опъл-че-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	опълчил съм	опълчила съм	опълчило съм	опълчили сме
2 лице	опълчил си	опълчила си	опълчило си	опълчили сте
3 лице	опълчил е	опълчила е	опълчило е	опълчили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях опълчил	бях опълчила	бях опълчило	бяхме опълчили
2 лице	беше опълчил	беше опълчила	беше опълчило	бяхте опълчили
3 лице	беше опълчил	беше опълчила	беше опълчило	бяха опълчили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще опълча	ще опълчим
2 лице	ще опълчиш	ще опълчите
3 лице	ще опълчи	ще опълчат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм опълчил	ще съм опълчила	ще съм опълчило	ще сме опълчили
2 лице	ще си опълчил	ще си опълчила	ще си опълчило	ще сте опълчили
3 лице	ще е опълчил	ще е опълчила	ще е опълчило	ще са опълчили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да опълча	щяхме да опълчим
2 лице	щеше да опълчиш	щяхте да опълчите
3 лице	щеше да опълчи	щяха да опълчат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм опълчил	щях да съм опълчила	щях да съм опълчило	щяхме да сме опълчили
2 лице	щеше да си опълчил	щеше да си опълчила	щеше да си опълчило	щяхте да сте опълчили
3 лице	щеше да е опълчил	щеше да е опълчила	щеше да е опълчило	щяха да са опълчили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	опълчел съм	опълчела съм	опълчело съм	опълчели сме
2 лице	опълчел си	опълчела си	опълчело си	опълчели сте
3 лице	опъл-чел опълчел е	опъл-че-ла опълчела е	опъл-че-ло опълчело е	опъл-че-ли опълчели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	опълчил съм	опълчила съм	опълчило съм	опълчили сме
2 лице	опълчил си	опълчила си	опълчило си	опълчили сте
3 лице	опъл-чил опълчил е	опъл-чи-ла опълчила е	опъл-чи-ло опълчило е	опъл-чи-ли опълчили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм опълчил	била съм опълчила	било съм опълчило	били сме опълчили
2 лице	бил си опълчил	била си опълчила	било си опълчило	били сте опълчили
3 лице	бил опълчил бил е опълчил	била опълчила била е опълчила	било опълчило било е опълчило	били опълчили били са опълчили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да опълча	щяла съм да опълча	щяло съм да опълча	щели сме да опълчим
2 лице	щял си да опълчиш	щяла си да опълчиш	щяло си да опълчиш	щели сте да опълчите
3 лице	щял да опълчи щял е да опълчи	щяла да опълчи щяла е да опълчи	щяло да опълчи щяло е да опълчи	щели да опълчат щели са да опълчат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм опълчил	щяла съм да съм опълчила	щяло съм да съм опълчило	щели сме да сме опълчили
2 лице	щял си да си опълчил	щяла си да си опълчила	щяло си да си опълчило	щели сте да сте опълчили
3 лице	щял да е опълчил щял е да е опълчил	щяла да е опълчила щяла е да е опълчила	щяло да е опълчило щяло е да е опълчило	щели да са опълчили щели са да са опълчили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих опълчил	бих опълчила	бих опълчило	бихме опълчили
2 лице	би опълчил	би опълчила	би опълчило	бихте опълчили
3 лице	би опълчил	би опълчила	би опълчило	биха опълчили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
опъл-чи	опъл-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		опъл-чен
		непълен член	опъл-че-ния
		пълен член	опъл-че-ни-ят
	женски род		опъл-че-на
		членувано	опъл-че-на-та
	среден род		опъл-че-но
		членувано	опъл-че-но-то
множествено число			опъл-че-ни
		членувано	опъл-че-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		опъл-чил
		непълен член	опъл-чи-лия
		пълен член	опъл-чи-ли-ят
	женски род		опъл-чи-ла
		членувано	опъл-чи-ла-та
	среден род		опъл-чи-ло
		членувано	опъл-чи-ло-то
множествено число			опъл-чи-ли
		членувано	опъл-чи-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	опъл-чел
	женски род	опъл-че-ла
	среден род	опъл-че-ло
множествено число		опъл-че-ли