опълчило си

Речник на българския език

1. опълчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

опълчило си е производна форма на опълча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. опълчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

опълчило си е производна форма на опълча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).