опълчел

Речник на българския език

1. опълчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опълчел е производна форма на опълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опълчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

опълчел е производна форма на опълча (мин. деят. несв. прич. м. р.).