беше опълчил

Речник на българския език

1. беше опълчил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше опълчил е производна форма на опълча (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше опълчил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше опълчил е производна форма на опълча (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).