опълчили

Речник на българския език

1. опълчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

опълчили е производна форма на опълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опълчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

опълчили е производна форма на опълча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).