опълчила

Речник на българския език

1. опълчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опълчила е производна форма на опълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опълчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

опълчила е производна форма на опълча (мин. деят. св. прич. ж. р.).