опълчело

Речник на българския език

1. опълчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опълчело е производна форма на опълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опълчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опълчело е производна форма на опълча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).