опълчило

Речник на българския език

1. опълчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опълчило е производна форма на опълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опълчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

опълчило е производна форма на опълча (мин. деят. св. прич. ср. р.).