опълчил е

Речник на българския език

1. опълчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опълчил е е производна форма на опълча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опълчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опълчил е е производна форма на опълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).