опълчели

Речник на българския език

1. опълчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

опълчели е производна форма на опълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опълчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

опълчели е производна форма на опълча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).