беше опълчило

Речник на българския език

1. беше опълчило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше опълчило е производна форма на опълча (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше опълчило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше опълчило е производна форма на опълча (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).