опълчило е

Речник на българския език

1. опълчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опълчило е е производна форма на опълча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опълчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опълчило е е производна форма на опълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).