опълчил

Речник на българския език

1. опълчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опълчил е производна форма на опълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опълчил — мин. деят. св. прич. м. р.

опълчил е производна форма на опълча (мин. деят. св. прич. м. р.).