опълчи

Речник на българския език

1. опълчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

опълчи е производна форма на опълча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. опълчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опълчи е производна форма на опълча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. опълчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опълчи е производна форма на опълча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. опълчи — повелително наклонение, ед. ч.

опълчи е производна форма на опълча (повелително наклонение, ед. ч.).