обезумея

Речник на българския език

обезумѐя непреходен глагол от свършен вид (тип 160it) редактиране

Значение

обезумѐеш, мин. св. обезумя̀х, мин. прич. обезумя̀л, св.вж. обезумявам.

Грешни изписвания (7)

  • обезомея
  • обизомея
  • обизумея
  • убезомея
  • убезумея
  • убизомея
  • убизумея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обе-зу-мея обе-зу-ме-ем
2 лице обе-зу-ме-еш обе-зу-ме-е-те
3 лице обе-зу-мее обе-зу-ме-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обе-зу-мях обе-зу-мях-ме
2 лице обе-зу-мя обе-зу-мях-те
3 лице обе-зу-мя обе-зу-мя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обе-зу-ме-ех обе-зу-ме-ех-ме
2 лице обе-зу-ме-е-ше обе-зу-ме-ех-те
3 лице обе-зу-ме-е-ше обе-зу-ме-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезумял съм обезумяла съм обезумяло съм обезумели сме
2 лице обезумял си обезумяла си обезумяло си обезумели сте
3 лице обезумял е обезумяла е обезумяло е обезумели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезумял бях обезумяла бях обезумяло бяхме обезумели
2 лице беше обезумял беше обезумяла беше обезумяло бяхте обезумели
3 лице беше обезумял беше обезумяла беше обезумяло бяха обезумели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезумея ще обезумеем
2 лице ще обезумееш ще обезумеете
3 лице ще обезумее ще обезумеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезумял ще съм обезумяла ще съм обезумяло ще сме обезумели
2 лице ще си обезумял ще си обезумяла ще си обезумяло ще сте обезумели
3 лице ще е обезумял ще е обезумяла ще е обезумяло ще са обезумели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезумея щяхме да обезумеем
2 лице щеше да обезумееш щяхте да обезумеете
3 лице щеше да обезумее щяха да обезумеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезумял щях да съм обезумяла щях да съм обезумяло щяхме да сме обезумели
2 лице щеше да си обезумял щеше да си обезумяла щеше да си обезумяло щяхте да сте обезумели
3 лице щеше да е обезумял щеше да е обезумяла щеше да е обезумяло щяха да са обезумели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезумеел съм обезумеела съм обезумеело съм обезумеели сме
2 лице обезумеел си обезумеела си обезумеело си обезумеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезумял съм обезумяла съм обезумяло съм обезумели сме
2 лице обезумял си обезумяла си обезумяло си обезумели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезумял била съм обезумяла било съм обезумяло били сме обезумели
2 лице бил си обезумял била си обезумяла било си обезумяло били сте обезумели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезумея щяла съм да обезумея щяло съм да обезумея щели сме да обезумеем
2 лице щял си да обезумееш щяла си да обезумееш щяло си да обезумееш щели сте да обезумеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезумял щяла съм да съм обезумяла щяло съм да съм обезумяло щели сме да сме обезумели
2 лице щял си да си обезумял щяла си да си обезумяла щяло си да си обезумяло щели сте да сте обезумели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезумял бих обезумяла бих обезумяло бихме обезумели
2 лице би обезумял би обезумяла би обезумяло бихте обезумели
3 лице би обезумял би обезумяла би обезумяло биха обезумели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обе-зу-мей обе-зу-мей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обе-зу-мял
непълен член обе-зу-ме-лия
пълен член обе-зу-ме-ли-ят
женски род обе-зу-мя-ла
членувано обе-зу-мя-ла-та
среден род обе-зу-мя-ло
членувано обе-зу-мя-ло-то
множествено число обе-зу-ме-ли
членувано обе-зу-ме-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обе-зу-ме-ел
женски род обе-зу-ме-е-ла
среден род обе-зу-ме-е-ло
множествено число обе-зу-ме-е-ли