щяла съм да съм обезумяла

Речник на българския език

1. щяла съм да съм обезумяла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да съм обезумяла е производна форма на обезумея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).