било обезумяло

Речник на българския език

1. било обезумяло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било обезумяло е производна форма на обезумея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).