било е обезумяло

Речник на българския език

1. било е обезумяло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е обезумяло е производна форма на обезумея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).