щял съм да обезумея

Речник на българския език

1. щял съм да обезумея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да обезумея е производна форма на обезумея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).