щяла съм да обезумея

Речник на българския език

1. щяла съм да обезумея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да обезумея е производна форма на обезумея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).