бил обезумял

Речник на българския език

1. бил обезумял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обезумял е производна форма на обезумея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).