щял да обезумее

Речник на българския език

1. щял да обезумее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да обезумее е производна форма на обезумея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).