обезумяло си

Речник на българския език

1. обезумяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезумяло си е производна форма на обезумея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезумяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезумяло си е производна форма на обезумея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).