обезумеела

Речник на българския език

1. обезумеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезумеела е производна форма на обезумея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезумеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезумеела е производна форма на обезумея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).