била съм обезумяла

Речник на българския език

1. била съм обезумяла — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

била съм обезумяла е производна форма на обезумея (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).