обезумяла съм

Речник на българския език

1. обезумяла съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обезумяла съм е производна форма на обезумея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезумяла съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

обезумяла съм е производна форма на обезумея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).