обезумеела е

Речник на българския език

1. обезумеела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезумеела е е производна форма на обезумея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).