обезумеели

Речник на българския език

1. обезумеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезумеели е производна форма на обезумея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезумеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезумеели е производна форма на обезумея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).