щял съм да съм обезумял

Речник на българския език

1. щял съм да съм обезумял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм обезумял е производна форма на обезумея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).