назобя

Речник на българския език

назобя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

назобѝш, мин. св. назобѝх, мин. прич. назобѝл, св.вж. назобявам.

Грешни изписвания (8)

  • назобйа
  • назобйъ
  • назубйа
  • назубйъ
  • нъзобйа
  • нъзобйъ
  • нъзубйа
  • нъзубйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-зо-бя на-зо-бим
2 лице на-зо-биш на-зо-би-те
3 лице на-зо-би на-зо-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-зо-бих на-зо-бих-ме
2 лице на-зо-би на-зо-бих-те
3 лице на-зо-би на-зо-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-зо-бях на-зо-бях-ме
2 лице на-зо-бе-ше на-зо-бях-те
3 лице на-зо-бе-ше на-зо-бя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице назобил съм назобила съм назобило съм назобили сме
2 лице назобил си назобила си назобило си назобили сте
3 лице назобил е назобила е назобило е назобили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях назобил бях назобила бях назобило бяхме назобили
2 лице беше назобил беше назобила беше назобило бяхте назобили
3 лице беше назобил беше назобила беше назобило бяха назобили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще назобя ще назобим
2 лице ще назобиш ще назобите
3 лице ще назоби ще назобят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм назобил ще съм назобила ще съм назобило ще сме назобили
2 лице ще си назобил ще си назобила ще си назобило ще сте назобили
3 лице ще е назобил ще е назобила ще е назобило ще са назобили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да назобя щяхме да назобим
2 лице щеше да назобиш щяхте да назобите
3 лице щеше да назоби щяха да назобят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм назобил щях да съм назобила щях да съм назобило щяхме да сме назобили
2 лице щеше да си назобил щеше да си назобила щеше да си назобило щяхте да сте назобили
3 лице щеше да е назобил щеше да е назобила щеше да е назобило щяха да са назобили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице назобял съм назобяла съм назобяло съм назобели сме
2 лице назобял си назобяла си назобяло си назобели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице назобил съм назобила съм назобило съм назобили сме
2 лице назобил си назобила си назобило си назобили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм назобил била съм назобила било съм назобило били сме назобили
2 лице бил си назобил била си назобила било си назобило били сте назобили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да назобя щяла съм да назобя щяло съм да назобя щели сме да назобим
2 лице щял си да назобиш щяла си да назобиш щяло си да назобиш щели сте да назобите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм назобил щяла съм да съм назобила щяло съм да съм назобило щели сме да сме назобили
2 лице щял си да си назобил щяла си да си назобила щяло си да си назобило щели сте да сте назобили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих назобил бих назобила бих назобило бихме назобили
2 лице би назобил би назобила би назобило бихте назобили
3 лице би назобил би назобила би назобило биха назобили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-зо-би на-зо-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-зо-бен
непълен член на-зо-бе-ния
пълен член на-зо-бе-ни-ят
женски род на-зо-бе-на
членувано на-зо-бе-на-та
среден род на-зо-бе-но
членувано на-зо-бе-но-то
множествено число на-зо-бе-ни
членувано на-зо-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-зо-бил
непълен член на-зо-би-лия
пълен член на-зо-би-ли-ят
женски род на-зо-би-ла
членувано на-зо-би-ла-та
среден род на-зо-би-ло
членувано на-зо-би-ло-то
множествено число на-зо-би-ли
членувано на-зо-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-зо-бял
женски род на-зо-бя-ла
среден род на-зо-бя-ло
множествено число на-зо-бе-ли