назобели

Речник на българския език

1. назобели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

назобели е производна форма на назобя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. назобели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

назобели е производна форма на назобя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).