назобяло

Речник на българския език

1. назобяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

назобяло е производна форма на назобя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. назобяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

назобяло е производна форма на назобя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).