назобила

Речник на българския език

1. назобила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

назобила е производна форма на назобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. назобила — мин. деят. св. прич. ж. р.

назобила е производна форма на назобя (мин. деят. св. прич. ж. р.).