назобил си

Речник на българския език

1. назобил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

назобил си е производна форма на назобя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. назобил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

назобил си е производна форма на назобя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).