назобила е

Речник на българския език

1. назобила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

назобила е е производна форма на назобя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. назобила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

назобила е е производна форма на назобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).