назобило е

Речник на българския език

1. назобило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

назобило е е производна форма на назобя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. назобило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

назобило е е производна форма на назобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).